Имало едно време едно куче от порода питбул. То било изхвърлено на улицата от своя стопанин. Един ден, докато се мотаело из парка, кучето видяло една сребърна пеперудка, която летяла наоколо. Кучето си рекло:
-Май полудявам. Каква е тази сребърна пеперуда? Такива пеперуди няма. 
Тогава пеперудката се обадила:
-Не полудяваш. Днес е щастливия ти ден. 
След това пеперудката размахала крилца и кучето се превърнало в сребърен вълк. Когато вълкът се обърнал, пеперудката вече я нямало. Тогава той си рекъл:
-Сега съм сребърен вълк. Нищо не разбирам от живота на вълците. Какво да правя сега? 
Тогава един гълъб се обадил и казал на вълка:
-За начало-спри да си говориш сам. След това помисли малко-ти сам знаеш отговора.
Вълкът се позамислил няколко минути. Омръзнало му да мисли и решил да тръгне да разпита наоколо. Един човек го забелязал и се развикал:
-Какво прави този вълк тук!? Мястото му е в гората!
Като чул това, вълкът побягнал към гората. Там срещнал една мечка, която го попитала:
-Ти единак ли си, или живееш в глутница?
-А какво е глутница?
-Не знаеш ли? Нали си вълк? Обикновено вълците живеят на глутници т.е. групи, но има и единаци. 
-Аз съм единак.
-Ооо, така ли? Ами да ти кажа-това е моя територия. И сега ще трябва да те изгоня от нея. 
Мечката почнала да бяга към вълка и да ръмжи. Вълкът побягнал и успял да избяга. Отново почнал сам да си говори:
-Брей, тука не са от най-дружелюбните.
Тогава се обадила една мишка:
-Недей да търсиш дружелюбни същества тук. Или убиваш, или те убиват. Или нападаш, или те нападат. Това са правилата тук. А ако искаш да си на по-сигурно място-намери си глутница или създай своя собствена. 
Вълкът се пооплашил от горските правила. Той тръгнал да си търси глутница. Наблизо видял малка групичка вълци. Лидерът на групата забелязал сребърния вълк и попитал:
-Каква приумица на природата си ти? Сребърен вълк? Какво-глутница ли си търсиш? Е, в моята глутница има само нормални вълци. 
Сребърния вълк бил много несигурен. Не го приели в нито една глутница. В своето отчаяние, той отново почнал да си говори сам:
-Нямам никаква идея какво да правя. Ако бях в глутница, щях да имам лидер, който да ми казва какво да правя. 
Дочул думите му един орел. Орелът казал на вълка:
-И защо ти е да ти казва някой какво да правиш? Да си единак е най-хубаво. Ти сам си лидер на себе си. 
-По-добре е някой да ми казва какво да правя. Така ще съм перфектен и няма да греша.
-Няма да си перфектен и ще грешиш. Първо-никой не е перфектен. Второ-да чакаш някой да ти казва какво да правиш е грешка. 
Сребърния вълк бил много гладен. Настъпила нощта. Вълкът дочул вълчи вой. Този вой идвал от глутница вълци, които преследвали стадо елени. Дочул и вой на мечка, която подгонила глутницата и убила един от членовете й. Една дива котка дощла при вълка и го попитала:
-На лов ли ше ходиш или ще крадеш плячката на оная глутница?
-Нито едното, нито другото.
-И защо? Изглеждаш много гладен. 
-Не знам как се ловува, а ме е страх да крада плячка. 
-Е, дано скоро се научиш. Аз отивам на лов за мишки. 
Вълкът видял едно черно куче да се задава към него. Вълкът се изплашил от него и избягал. На следващия ден, вълкът бил много изтощен. Бил много гладен. Тогава отново забелязал сребърната пеперуда, която му казала:
-Ако беше издържал едно денонощие като сребърен вълк, щеше да си възнаграден. Но тъй като не успя-ще те превърна в най-обикновен гълъб. 
Пеперудката размахала крилца и сребърния вълк се превърнал в гълъб. Той отлетял към града. Кацнал на една сграда и си рекъл:
-Сега пък съм гълъб. Какво да правя?
При него дошъл гълъбът, с който се срещнали по-рано. 
-Ех, пак продължаваш да си говориш сам. Нали ти казах, че сам знаеш отговора. Наблюдавах те, докато беше вълк. Ти само искаше някой да ти каже какво да правиш. Е сега сам намери отговора, иначе ще се превърнеш във врабче, след това в мравка и ако пак не успееш да се справиш-ще умреш. Затова първото нещо, което трябва да направиш е да започнеш да мислиш.